гр. Бургас, ул. Стефан Караджа 8
Епидермалната бариера и гъбичните инфекции на кожата
Естествената защита на организма
Кожата е най-големият орган в човешкото тяло, функциониращ едновременно като механична защита и като част от сложната имунна система. Ключов елемент на тази защита е епидермалната бариера, изградена от роговия слой (stratum corneum), междуклетъчните липиди и хидролипидната мантия. Тази структура определя устойчивостта на кожата към външни патогени, включително гъбички, бактерии и алергени.
Структура и функции на епидермалната бариера
Епидермалната бариера е представена предимно от роговия слой, често описван с модела „тухли и хоросан“ (brick and mortar):
- „Тухлите“ са корнеоцитите — безядрени клетки, богати на кератин.
- „Хоросанът“ са междуклетъчните липиди: церамиди, свободни мастни киселини и холестерол.
Тази плътна съединителна структура предотвратява трансепидермалната загуба на вода (TEWL) и ограничава навлизането на външни агенти. Липидите осигуряват хидрофобна защита, която възпрепятства проникването на външна влага и предпазва тъканите от дехидратация.
Върху роговия слой се намира хидролипидната мантия (мантия на Маркионини), съставена от смес от себум (кожна мазнина) и секрет от потните жлези. Този тънък кисел филм (с физиологично рН около 5.5) осигурява допълнителна химична и физическа защита срещу патогенни микроорганизми.
Върху роговия слой се намира хидролипидната мантия (мантия на Маркионини), съставена от смес от себум (кожна мазнина) и секрет от потните жлези. Този тънък кисел филм (с физиологично рН около 5.5) осигурява допълнителна химична и физическа защита срещу патогенни микроорганизми.
Защо микроорганизмите не проникват през здравата кожа
Интегритетът на кожата осигурява висока резистентност срещу инвазията на бактерии и гъбички. Пропускливостта е еднопосочна — отвътре навън (потоотделяне, изпарение), докато проникването на външни агенти е силно ограничено.
Изключение правят кератинофилните микроорганизми, като например дерматофитите. Те притежават специфични ензими, които разрушават кератина, позволявайки им да преодолеят роговия слой и да предизвикат микотични заболявания (дерматомикози).
Изключение правят кератинофилните микроорганизми, като например дерматофитите. Те притежават специфични ензими, които разрушават кератина, позволявайки им да преодолеят роговия слой и да предизвикат микотични заболявания (дерматомикози).
Гъбички-коменсали срещу гъбички-опортунисти:
Разликата
Разликата
Гъбичните микроорганизми, асоциирани с човешкия организъм, се класифицират в две основни категории:
- КоменсалиТова са микроорганизми, които естествено присъстват върху кожата, косата, ноктите и лигавиците, без да причиняват заболявания или да провокират имунна реакция при здрав гостоприемник. Примери: Malassezia по кожата, Candida като част от нормалната микрофлора на устата и червата.
- ОпортунистиТова са същите коменсали, които при определени условия (нарушение на бариерата, имуносупресия, антибиотично лечение) се превръщат в патогени и могат да причинят инфекции. Примери: Aspergillus, Cryptococcus, Pneumocystis. Те са способни да поразяват кожата, дихателните пътища и вътрешните органи, водейки до тежки системни микози
Механизми на хранене на гъбичките
и фокус върху стъпалата
Гъбичките са хетеротрофни организми и не могат да синтезират хранителни вещества самостоятелно. Те се хранят чрез абсорбция на органични съединения от околната среда. За да постигнат това, те:
- Растат инвазивно върху хранителния субстрат.
- Секретират екзоензими, които разграждат сложните органични молекули.
- Образуват мицел (разклонена мрежа от хифи), което максимизира площта за усвояване на хранителните вещества.
Дерматофитите — основните причинители на микоза на стъпалата (Tinea pedis) — са кератинофили. Те метаболизират кератина, който е в изобилие в роговия слой. Участъци като стъпалата, които са подложени на повишено триене, оклузия (влага и топлина) и микротравми, създават идеална среда за развитието и инвазията на дерматофитните гъби.
Клинично значение на поддържането
на епидермалната бариера
на епидермалната бариера
Епидермалната бариера е много повече от физически щит.
Тя изпълнява следните ключови функции:
Тя изпълнява следните ключови функции:
- Имунна защита и сигнална функция.
- Контрол на микробния баланс и състава на кожната микрофлора.
- Предотвратяване на проникването на външни патогени и алергени.
- Регулация на хидратацията и предотвратяване на трансепидермалната загуба на вода (TEWL).
- Поддържане на киселото рН (киселинната мантия), което е неблагоприятно за патогените.
Компрометирането на бариерата води до състояние на повишена пропускливост, което прави кожата силно податлива на:
- Гъбични инфекции (микози), особено при повишено излагане на влага и топлина (стъпала).
- Бактериални суперинфекции и усложнения.
- Възпалителни състояния, сухота (ксероза) и хронично раздразнение.
Значението на бариерата в подологичната практика
Епидермалната бариера е централен компонент на естествената защита на организма. Тази комплексна система осигурява необходимата устойчивост на кожата срещу външни патогени.
Непосредствената връзка със стъпалата е очевидна: здравата бариера е първата и най-важна пречка за дерматофитите и други гъбички. Нейното нарушаване, често причинено от прекомерна влага, оклузия, или микротравми, е основният предразполагащ фактор за развитието на микоза на стъпалата (Tinea pedis) и онихомикоза (гъбички на ноктите).
Затова поддържането на интегритета на епидермалната бариера е фундаментално за превенцията в подологичната практика: чрез правилна хигиена, възстановяваща хидратация, контрол на влажността и превенция на травматичните увреждания.
Непосредствената връзка със стъпалата е очевидна: здравата бариера е първата и най-важна пречка за дерматофитите и други гъбички. Нейното нарушаване, често причинено от прекомерна влага, оклузия, или микротравми, е основният предразполагащ фактор за развитието на микоза на стъпалата (Tinea pedis) и онихомикоза (гъбички на ноктите).
Затова поддържането на интегритета на епидермалната бариера е фундаментално за превенцията в подологичната практика: чрез правилна хигиена, възстановяваща хидратация, контрол на влажността и превенция на травматичните увреждания.
